iq тест

История на човешкия IQ и първия тест за интелигентност

Мозък Психологията е науката, отговаряща за измерването и изучаването на интелигентността на човека. Първоначално се е смятало, че някои физиологични предпоставки може да определят различната интелигентност у хората - примерно относителната скорост на нервните импулси на централната нервна система.

След провеждане на различни опити обаче, сред които и измерване на времето за реакция на крака при почукване по коляното, категорично се стига до извода, че това няма никакво значение за интелекта. Сравнявани са реакциите на изключително интелигентни хора и тези на умствено изостанали хора, но не е намерена такава зависимост.

Друга теория е била, че размерът, теглото или някакви вътрешни различия на човешкия мозък, определят по-високата или по-ниската интелигентност. Уви и тук обаче имаме негативен резултат. След множество дисекции на мозъците на хора с видимо различно развит интелект, се заключва че въпреки откритите малки различия, реално няма такава зависимост, която може да се използва като надежден метод за изследване на интелекта.

Алфред Бине Най-после, френският психолог Алфред Бине (Alfred Binet) намира отговора и правилния начин за измерване на интелекта – чрез тестове за интелигентност, които включват извършването на дадени функции и дейности свързани с интелигентността.

През 1904 г. министерството на образованието на Франция назначава специална комисия, която да даде препоръки относно обучението на умствено изостаналите деца в училищата в Париж. Комисията смята, че те трябва да бъдат отделени в специализирани училища, пригодени за техните нужди. Тук идва проблемът, свързан с откриването на децата с недоразвити умствени възможности. Тежката задача е възложена на Алфред Бине.

Така през 1905 г. се е стигнало до създаването на първия тест за интелигентност. Бине създава 30 задачи, изискващи използване на ум, логика, разбиране и мислене. Те са имали различна трудност и Бине ги е подредил от най-лесни към най-трудни, за да може по-лесно да се види до къде ще стигне всяко дете.

За резултат се е вземал процента правилни отговори, получен при различни групи деца. Бине групира резултатите, които са нормални за 3-годишните деца, резултатите за 4-годишните и т.н. Въвежда се понятието умствена възраст. Благодарение на това, вече може да се припише умствена възраст на всяко едно дете, която може да е различна от реалната възраст. Така се вижда дали детето изостава с умственото си развитие или е по-напред от нормалните деца. Ако примерно 6 годишно дете, успява да реши тестовете нормални за 7 годишно дете, то неговата умствена възраст е 7 години. Ако успява само до 4 или 5, то това е неговата умствена възраст.

Първоначално за измерване на интелигентността се е гледала разликата между умствената възраст и реалната възраст. Примерно като извод може да се каже за едно дете, че изостава с 2 години или е напред с 1 година и т.н. По-късно обаче се открива, че това е много грешен подход. Установява се, че с времето тази разлика се променя. Така например, ако дете на 4 години е имало умствена възраст от 2 години и следователно е изоставало с 2 години, то на 6 години има умствена възраст от 3 години и изостава с 3 години. Очевидно е че разликата не става за измерване на интелекта, тъй като се променя.

Учените забелязват обаче, че отношението се запазва. Това дава началото на понятието коефициент на интелигентност (КИ или IQ). Коефициентът на интелигентност са изчислявали като разделят умствената възраст на реалната възраст и умножат полученото по 100. Ако приложим този метод в примера по-горе виждаме, че и на 4-годишна възраст и на 6-годишна възраст детето има КИ от 50.

Този метод работи добре при деца, тъй като тяхната интелигентност се увеличава със значителна и постоянна скорост. По-точно тя нараства бързо до достигане на 12 години, след това по-бавно до достигане на 15 години и след това бавно спада до края на живота ни. Обаче за определяне IQ-то на възрастен човек, не може да се използва този принцип, тъй като умствената възраст почти не се променя с увеличаване на възрастта на при възрастните хора. Тук се използва друг подход, който няма да бъде разгледан в тази статия.



Всички права запазени © 2017 | За контакти